rocker (Велин)
153 2763
27 авг. 2017 г., 22:05

Моята поляна 

  Поэзия » Другая
1073 4 14

Моята поляна

 

Отидох там, случи се отдавна,

но споменът във мен остана.

Красива бе, обширна, равна,

прекрасна беше моята поляна.

С цветя бе цялата покрита,

с вход от светлини и злато,

там, под хълма беше скрита.

Място странно, непознато…

Постоях известно време,

но побързах и се върнах.

Простих се с рокерското стреме,

с мълчание на удара отвърнах.

Но отидох пак след време.

И отново бързичко се върнах.

Понесох тежкото си бреме,

но живота с две ръце прегърнах.

Това е само моята поляна,

не пускам там любими хора!

Отваря тя голяма рана,

прекрачиш ли със светлини отвора.

Знам, че ще върна някой ден,

този път завинаги обаче…

И не искам никого от вас за мен,

хора на сърцето ми, да плаче.

 

27.08.2017г.             Велин

© Велин Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хари, Влади, Руми, благодаря ви, че се спряхте и споделихте!
  • Даа... тук си много различен, Вел, но пък колко си искрен! Тъжно е написаното от теб, но докосва! А аз те поздравявам с цялото си сърце!
  • Много силно,Велин!!!Поздрави!!!
  • Благодаря, Гавраил! Всичко е тук и сега!
  • Много замислящ стих си написал Велине.Кара ни да ценим живота в неговото многообразие и изненади.Така или иначе на всеки е отредена една поляна в другото измерение но нека пребродим тази в която сме вкупом всички сега.
  • Да, Силви, така е. Благодаря ти! Живеем и гребем с пълни шепи. Върнах се към тези спомени, защото скоро ги разказвах на един човек, който ми даде подкрепа...
  • Всеки от нас, го чака една такава поляна, рано или късно, никой не може да каже, но дотогава да поживеем, а ?!
    Много хубаво стихотворение, Велин!
  • Благодаря, Васе! Марги, не би разбрала...
  • Как да ги пуснеш? Връщане от там няма. Харесах!
  • Значи, само 2 пъти си ходил там? И предвиждаш един, последен? И не искаш любим човек с теб? Хм....Албена е права!
  • Веси, Валя, Албенче, благодаря, че споделихте! И понеже ме трогнахте с коментарите си, ще ви обърна отделно внимание.
    Да, Веси, май всички сме тръгнали натам. Аз вече бях два пъти. И не пускам никой от хората, които са в сърцето ми. Наистина е тъжно, Веси... Благодаря ти, Веси!
    Благодаря ти, Валя! Тази поляна е настръхващо ужасна. Но неизбежно един ден ще се върна на нея, завинаги.
    Благодаря ти, Албенче! Точно там бях два пъти. И се върнах...
    Благодаря ви отново за трогателните коментари, съпреживяното и сърчицата, които оставихте!!!
  • Много странно, нетипично за теб стихотворение, Велин! Като полъх от отвъдното... Хареса ми! Поздрави!
  • Велине, поляната ти ми напълни очите със сълзи. Разстърстващо и тъжно. Не те пускам приятелю.
  • Мост между битието и небитието? Това ли символизира поляната? Всички ли сме тръгнали натам? Това ли ни чака? Тъжно и някак си самотно като изразът " Човек сам идва на този свят и сам си отива"
    Тъжно и различно
Предложения
: ??:??