Моята поляна
Моята поляна
Отидох там, случи се отдавна,
но споменът във мен остана.
Красива бе, обширна, равна,
прекрасна беше моята поляна.
С цветя бе цялата покрита,
с вход от светлини и злато,
там, под хълма беше скрита.
Място странно, непознато…
Постоях известно време,
но побързах и се върнах.
Простих се с рокерското стреме,
с мълчание на удара отвърнах.
Но отидох пак след време.
И отново бързичко се върнах.
Понесох тежкото си бреме,
но живота с две ръце прегърнах.
Това е само моята поляна,
не пускам там любими хора!
Отваря тя голяма рана,
прекрачиш ли със светлини отвора.
Знам, че ще върна някой ден,
този път завинаги обаче…
И не искам никого от вас за мен,
хора на сърцето ми, да плаче.
27.08.2017г. Велин
© Велин All rights reserved.
