Моята поляна
Моята поляна
Отидох там, случи се отдавна,
но споменът във мен остана.
Красива бе, обширна, равна,
прекрасна беше моята поляна.
С цветя бе цялата покрита,
с вход от светлини и злато,
там, под хълма беше скрита.
Място странно, непознато…
Постоях известно време,
но побързах и се върнах.
Простих се с рокерското стреме,
с мълчание на удара отвърнах.
Но отидох пак след време.
И отново бързичко се върнах.
Понесох тежкото си бреме,
но живота с две ръце прегърнах.
Това е само моята поляна,
не пускам там любими хора!
Отваря тя голяма рана,
прекрачиш ли със светлини отвора.
Знам, че ще върна някой ден,
този път завинаги обаче…
И не искам никого от вас за мен,
хора на сърцето ми, да плаче.
27.08.2017г. Велин
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велин Всички права запазени
