27 мая 2012 г., 12:53

Моята учителка

934 0 1

Ето я, пред нея аз седя

и очичките ú светят с радостна вълнá;

когато я погледна, усмихва ми се тя,

говори ми, но сякаш не я чувам така.

 

Взряла съм се в нейната красота

и миг

след миг времето лети.

В този час последен аз Ви благодаря!

 

И погледът ú

ме зове.

Мила моя,

Вие сте моята учителка мечта! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Софи Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Учителката ви сигурно заслужава уважение, но не и толкова слабо стихче.

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...