27.05.2012 г., 12:53

Моята учителка

936 0 1

Ето я, пред нея аз седя

и очичките ú светят с радостна вълнá;

когато я погледна, усмихва ми се тя,

говори ми, но сякаш не я чувам така.

 

Взряла съм се в нейната красота

и миг

след миг времето лети.

В този час последен аз Ви благодаря!

 

И погледът ú

ме зове.

Мила моя,

Вие сте моята учителка мечта! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Софи Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Учителката ви сигурно заслужава уважение, но не и толкова слабо стихче.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...