27.05.2012 г., 12:53

Моята учителка

937 0 1

Ето я, пред нея аз седя

и очичките ú светят с радостна вълнá;

когато я погледна, усмихва ми се тя,

говори ми, но сякаш не я чувам така.

 

Взряла съм се в нейната красота

и миг

след миг времето лети.

В този час последен аз Ви благодаря!

 

И погледът ú

ме зове.

Мила моя,

Вие сте моята учителка мечта! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Софи Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Учителката ви сигурно заслужава уважение, но не и толкова слабо стихче.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...