Моята учителка

Poetry » Other

935 0 1

Ето я, пред нея аз седя

и очичките ú светят с радостна вълнá;

когато я погледна, усмихва ми се тя,

говори ми, но сякаш не я чувам така.

Взряла съм се в нейната красота

и миг

след миг времето лети.

В този час последен аз Ви благодаря!

И погледът ú

ме зове.

Мила моя,

Вие сте моята учителка мечта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

zefpet (Илко Карайчев)

Учителката ви сигурно заслужава уважение, но не и толкова слабо стихче.

2012-05-27T15:55:49+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.8K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0