25 апр. 2009 г., 01:32

Мрачно

Поэзия » Любовная

623 0 1

Момиче, защо открадна сърцето
ми?
Не си ли спомняш пролетния
дъжд как галеше лицето ти?
Върни ме в онези дни красиви, там
долу при реката. Все още чувам в
ума си как тъй красиво шумят
листата.

Лутам се из сенките на спомените.
Изгубен съм в собственото си аз.
Моля те, върни се, защото
душата страда.

Ето, тръгвам към ръба
и само спомените ме
подтикват да спра всичко това.
Сърцето бие лудо, а ръцете
пак треперят, само секунда
и болката ми ще спре...

Иван Якимов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0