Мрачно
Момиче, защо открадна сърцето
ми?
Не си ли спомняш пролетния
дъжд как галеше лицето ти?
Върни ме в онези дни красиви, там
долу при реката. Все още чувам в
ума си как тъй красиво шумят
листата.
Лутам се из сенките на спомените.
Изгубен съм в собственото си аз.
Моля те, върни се, защото
душата страда.
Ето, тръгвам към ръба
и само спомените ме
подтикват да спра всичко това.
Сърцето бие лудо, а ръцете
пак треперят, само секунда
и болката ми ще спре...
Иван Якимов
© Ноно Якимов All rights reserved.
