Apr 25, 2009, 1:32 AM

Мрачно

Poetry » Love

615 0 1

Момиче, защо открадна сърцето
ми?
Не си ли спомняш пролетния
дъжд как галеше лицето ти?
Върни ме в онези дни красиви, там
долу при реката. Все още чувам в
ума си как тъй красиво шумят
листата.

Лутам се из сенките на спомените.
Изгубен съм в собственото си аз.
Моля те, върни се, защото
душата страда.

Ето, тръгвам към ръба
и само спомените ме
подтикват да спра всичко това.
Сърцето бие лудо, а ръцете
пак треперят, само секунда
и болката ми ще спре...

Иван Якимов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

gefita (Георги Табаков)

Болка със смисъл,щастие...

2009-07-20T00:28:02+03:00

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0