Момиче, защо открадна сърцето
ми?
Не си ли спомняш пролетния
дъжд как галеше лицето ти?
Върни ме в онези дни красиви, там
долу при реката. Все още чувам в
ума си как тъй красиво шумят
листата.

Лутам се из сенките на спомените.
Изгубен съм в собственото си аз.
Моля те, върни се, защото
душата страда.

Ето, тръгвам към ръба
и само спомените ме
подтикват да спра всичко това.
Сърцето бие лудо, а ръцете
пак треперят, само секунда
и болката ми ще спре...


Иван Якимов