18 дек. 2009 г., 11:48

Мрачно в бъдеще

671 0 0

Погледът обгръща  простора

на онзи миг от вечността,

който царицата природа

отрежда на човешката душа.

 

Там са мечтите, близки и далечни,

там е копнежът по морета и звезди,

ликът на любовта чудесна,

уханието на отминалите дни.

 

Там е домът на мисълта ни -

пространство, безграничен път.

Но всичко от живота все ни мами

и опитите, може би, ще спрат.

 

Не днес, но някой идещ ден,

ако оставим се на тази слабост,

май ще останем само плът и тлен,

без дух и без душевна радост.

 

 

 

22.11.2009г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Кънчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...