18 дек. 2009 г., 11:48

Мрачно в бъдеще

666 0 0

Погледът обгръща  простора

на онзи миг от вечността,

който царицата природа

отрежда на човешката душа.

 

Там са мечтите, близки и далечни,

там е копнежът по морета и звезди,

ликът на любовта чудесна,

уханието на отминалите дни.

 

Там е домът на мисълта ни -

пространство, безграничен път.

Но всичко от живота все ни мами

и опитите, може би, ще спрат.

 

Не днес, но някой идещ ден,

ако оставим се на тази слабост,

май ще останем само плът и тлен,

без дух и без душевна радост.

 

 

 

22.11.2009г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Кънчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...