Погледът обгръща  простора

на онзи миг от вечността,

който царицата природа

отрежда на човешката душа.

Там са мечтите, близки и далечни,

там е копнежът по морета и звезди,

ликът на любовта чудесна,

уханието на отминалите дни.

Там е домът на мисълта ни -

пространство, безграничен път.

Но всичко от живота все ни мами

и опитите, може би, ще спрат.

Не днес, но някой идещ ден,

ако оставим се на тази слабост,

май ще останем само плът и тлен,

без дух и без душевна радост.

22.11.2009г.