18.12.2009 г., 11:48

Мрачно в бъдеще

662 0 0

Погледът обгръща  простора

на онзи миг от вечността,

който царицата природа

отрежда на човешката душа.

 

Там са мечтите, близки и далечни,

там е копнежът по морета и звезди,

ликът на любовта чудесна,

уханието на отминалите дни.

 

Там е домът на мисълта ни -

пространство, безграничен път.

Но всичко от живота все ни мами

и опитите, може би, ще спрат.

 

Не днес, но някой идещ ден,

ако оставим се на тази слабост,

май ще останем само плът и тлен,

без дух и без душевна радост.

 

 

 

22.11.2009г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...