Трябва да се гмурнеш в своя мрак.
Да го срещнеш и да го прегърнеш.
През тревожния му, безутешен праг
в себе си да можеш да се върнеш.
Трябва да познаеш своя мрак.
В грозните му лапи да се мяташ.
И да чакаш удар или знак,
милостиво пратен от Съдбата.
Трябва да приемеш своя мрак –
като хляб, опора и молитва.
Да усетиш ненадейно как
пламък бял във чернотата литва.
© Нина Чилиянска Все права защищены