11.10.2017 г., 21:20

Мракът

654 0 2

Трябва да се гмурнеш в своя мрак.

Да го срещнеш и да го прегърнеш.

През тревожния му, безутешен праг

в себе си да можеш да се върнеш.

 

Трябва да познаеш своя мрак.

В грозните му лапи да се мяташ.

И да чакаш удар или знак,

милостиво пратен от Съдбата.

 

Трябва да приемеш своя мрак –

като хляб, опора и молитва.

Да усетиш ненадейно как

пламък бял във чернотата литва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...