Трябва да се гмурнеш в своя мрак.
Да го срещнеш и да го прегърнеш.
През тревожния му, безутешен праг
в себе си да можеш да се върнеш.
Трябва да познаеш своя мрак.
В грозните му лапи да се мяташ.
И да чакаш удар или знак,
милостиво пратен от Съдбата.
Трябва да приемеш своя мрак –
като хляб, опора и молитва.
Да усетиш ненадейно как
пламък бял във чернотата литва.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
