RainaVakova
431 2760
19 нояб. 2020 г., 09:36

Мракът изгрява от изток 

  Поэзия » Другая
610 5 7


Бързо свиквам да гледам в слънцето,
да го търся,
да го опитвам,
да си внушавам, че не поглъща
истории 
и реликви.
Бързо свиквам да шепна в светлото,
да си признавам,
да се заричам,
да се покланям и роболепно
в блясъка
да коленича.
Бързо свиквам, а в безсезоние
не си познавам
крачетата...
Гоня се, гоня се, гоня се-
най-лудият луд
на планетата.
Бавно отвиквам. Не бъркам.
Мракът изгрява от изток,
но всичко бавно е мълком
и не боли...
Излишно е.
 

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Бих искал да изразя своето възхищение от този магичен изказ!
  • Красиво и магично е винаги при теб!
    Чета с наслада!
    Разкош, Райне!
  • Обичам ви!
  • А твоята поезия изгрява от душата...
  • И остава един послевкус...
  • " Гоня се, гоня се, гоня се -
    най-лудият луд на планетата."!!!!!
    Ти ме провокираш, момиче! С тази нестандартна поезия започвам да изневерявам като читател на строгите си класически представи, но усещам, че с това разширяваш естетическия ми кръгозор, Рени!💕
  • Красиво!
Предложения
: ??:??