20 нояб. 2008 г., 09:15

Мрамор

658 0 2

Каменно лице - отражение на нейното лице,

перфектните черти, нейните са чуждите очи,

всичко в нея, подредено тъй добре,

може ли камък, човек да разбере!?

 

Всеки иска теб да одобри,

ти си глуха за чуждите лъжи,

тъй е тя недостижима, много красива,

на всеки безкрайно е любима.

 

Тя ме гледа, без да ме види,

в нея се крият хиляди обиди,

видях я скоро и тя ме прокле,

умря човек и се роди дете...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Къшев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...