Каменно лице - отражение на нейното лице,
перфектните черти, нейните са чуждите очи,
всичко в нея, подредено тъй добре,
може ли камък, човек да разбере!?
Всеки иска теб да одобри,
ти си глуха за чуждите лъжи,
тъй е тя недостижима, много красива,
на всеки безкрайно е любима.
Тя ме гледа, без да ме види,
в нея се крият хиляди обиди,
видях я скоро и тя ме прокле,
умря човек и се роди дете...
© Атанас Къшев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
хареса ми