20.11.2008 г., 9:15

Мрамор

652 0 2

Каменно лице - отражение на нейното лице,

перфектните черти, нейните са чуждите очи,

всичко в нея, подредено тъй добре,

може ли камък, човек да разбере!?

 

Всеки иска теб да одобри,

ти си глуха за чуждите лъжи,

тъй е тя недостижима, много красива,

на всеки безкрайно е любима.

 

Тя ме гледа, без да ме види,

в нея се крият хиляди обиди,

видях я скоро и тя ме прокле,

умря човек и се роди дете...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Къшев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...