20.11.2008 г., 9:15

Мрамор

653 0 2

Каменно лице - отражение на нейното лице,

перфектните черти, нейните са чуждите очи,

всичко в нея, подредено тъй добре,

може ли камък, човек да разбере!?

 

Всеки иска теб да одобри,

ти си глуха за чуждите лъжи,

тъй е тя недостижима, много красива,

на всеки безкрайно е любима.

 

Тя ме гледа, без да ме види,

в нея се крият хиляди обиди,

видях я скоро и тя ме прокле,

умря човек и се роди дете...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Къшев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...