6 июл. 2010 г., 15:23

Мулбъ

807 0 0

 МУЛБЪ

 

Гуспожу/гуспудини увъжаими,

нъ мен ми викат Джориту Пирфектното!

Защоту чистим както ний си знаими,

ма сичку праим супиро пирфектно...

 

Ни нъ и срам дори и в туълетнъ

дъ бръкним – па каквоту си нъмерими

и чистими – дукату просту светни!

Та посли дажи ний нъ ней съ зверими!

 

Госпожо/гуспудини, можим дажи

дъ въ убслужим секак и утсякъди.

Ма първу значи треба дъ въ мажим

и посли дългу чистими въ яката...

 

Накрая можи във вълутъ секаква

дъ нъ плътити - ама цифра яка!!!

Чи то за кво живей тугаз чувекъ,

аку не бръкни яко у къймака...?

 

06/07/2010

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...