6.07.2010 г., 15:23

Мулбъ

806 0 0

 МУЛБЪ

 

Гуспожу/гуспудини увъжаими,

нъ мен ми викат Джориту Пирфектното!

Защоту чистим както ний си знаими,

ма сичку праим супиро пирфектно...

 

Ни нъ и срам дори и в туълетнъ

дъ бръкним – па каквоту си нъмерими

и чистими – дукату просту светни!

Та посли дажи ний нъ ней съ зверими!

 

Госпожо/гуспудини, можим дажи

дъ въ убслужим секак и утсякъди.

Ма първу значи треба дъ въ мажим

и посли дългу чистими въ яката...

 

Накрая можи във вълутъ секаква

дъ нъ плътити - ама цифра яка!!!

Чи то за кво живей тугаз чувекъ,

аку не бръкни яко у къймака...?

 

06/07/2010

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...