Мъка
... ще си простя ли самотата,
която вечно моя път разстила?
Годините вървят и не вървят -
от мъка и през мъки хлябът
като нож семействата ни реже...
реже и... не сбира.
Солта е вече цвят от моя ежедневен сън,
а любовта към близките ми
все е телефонно разстояние.
Кошмарите не могат и не искат да мълчат.
Живее ли се с хляб, поръсен с отчаяние? ...