линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
3.10.2009 г., 22:41 ч.

Мъка 

  Поезия » Гражданска
650 0 17

Мъка

 

... ще си простя ли самотата,

която вечно моя път разстила?

Годините вървят и не вървят -

от мъка и през мъки хлябът

като нож семействата ни реже...

реже и... не сбира.

 

Солта е вече цвят от моя ежедневен сън,

а любовта към близките ми

все е телефонно разстояние.

Кошмарите не могат и не искат да мълчат.

Живее ли се с хляб, поръсен с отчаяние?

 

 

Закъсняла съм! Като вчерашен вестник,

подгонен от вятъра, плахо прошепвам,

поуморено и понаплашено: Здрасти!

Есента вече оцвети зелените

страници в листите на гората.

 

Кораби-облаци плуват към пристанището

на недоизписаната сърдечност.

Моля се винаги да ни се намират

изпотрошени моливи.

И... оцеляла човечност!

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ще има! Поздрав за прекрасния стих!
  • Твоята човечност е оцеляла, Светле. Закъснях с коментара, но изразявам възторга от стиха ти... от сърце.
  • Здравей! И още един път поздрави!
  • Оцелялата човечност е нещо толкова малко и толкова много!
    Поздрав за стиха!
  • Има надежда за нас, човеците, заради такива огнища като теб, Светлана...
  • Благодаря Ви!
  • Поздрави и от мен за хубавия стих!!!
  • Изстрадан стих! Поздрав и от мен!
  • 100% с Таня
    поздрави
  • За оцелялата човечност, Светле!
  • Хубаво е да се завърнеш в своя свят, да видиш скъпи приятели. Да се усетиш по-жив, по-богат... да кажеш, да чуеш на съкровеното свидната мисъл. Благодаря Ви, че още сте тук и до мен! Нека заедно проумеем на словото чудния смисъл...

    Благодаря!
  • Не прекалявай със солта! Смени диетата!
  • Радвам се много на твоето завръщане,след краткото ти поетично от-съсвие и то идваш по-различна,някак си публицистична.Браво.Знам,че
    хубавата поезия не е буквална снимка на живота,тя е висше изкуство
    и все пак...Не знам живее ли се с "хляб поръсен с отчаяние",но знам,
    че така са написани най-хубавите стихове в световната литерататура
    А тъй като Таня,задължително смята себе си за Човек и е така,то тя
    не може да е единствена,значи има бол Човеци-спокойно не са на изчерпване.Wali/Виолета Томова/
  • прекрасно стихотворение, Светлана...
    тъжна си...прегръщам те, с обич.
  • Човеци ли? Де ги те човеците...?
    Добре, че Бог захвърлил своя зар -
    протегна си ръката и написа:
    Обичайте се - и не пред Божия олтар,
    а в себе си обичайте - човечно...
    Защото някой ден Животът ще прелее в Вечност...

    Не си закъсняла, Светлана - молитвите идват винаги навреме... за да оцелеем! Прегръщам те!
  • Благодаря ти СветЛина! И аз се моля с теб. И коленича пред хубавия стих! Бъдищастлива!
  • Хей, аз вярвам,че я има в хора като теб
Предложения
: ??:??