ЖивкоДелчев (Живко Делчев)
78 105
12 дек. 2024 г., 10:16

Мълчание 

  Поэзия » Любовная
106 5 4

Помълчи със мен.

Нека чуем тишината.

Долавям мислите ти,

а ти навярно моите.

Топлата ти кожа 

ухае на жасмин .

И ме кара да вдишвам 

аромата й.

И пак , и пак .

Докосни ме с пръсти.

Събуди ме.

Ти самата си мълчание,

в което се разтапям.

В това мълчание 

се събира грохота 

на цялата Вселена.

И прелитат хиляди 

слънца.

А , някъде , в безкрая,

блести дъга,

която свързва мрака 

и светлината .

Помълчи със мен.

Само туй ми стига.

© Живко Делчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Понеже вече събуди любопитството с тая история от Тунис..ще е интересно да я разкажеш. Хайде, дай път на арабските нощи😉
  • Жасмин: сещам се един декември в Тунис, но това е друга история. Красиво е. 👍
  • Хубаво!
  • Когато тишината говори в един безценен миг!
Предложения
: ??:??