Мълчание
Помълчи със мен.
Нека чуем тишината.
Долавям мислите ти,
а ти навярно моите.
Топлата ти кожа
ухае на жасмин .
И ме кара да вдишвам
аромата й.
И пак , и пак .
Докосни ме с пръсти.
Събуди ме.
Ти самата си мълчание,
в което се разтапям.
В това мълчание
се събира грохота
на цялата Вселена.
И прелитат хиляди
слънца.
А , някъде , в безкрая,
блести дъга,
която свързва мрака
и светлината .
Помълчи със мен.
Само туй ми стига.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живко Делчев Всички права запазени
