Помълчи със мен.
Нека чуем тишината.
Долавям мислите ти,
а ти навярно моите.
Топлата ти кожа
ухае на жасмин .
И ме кара да вдишвам
аромата й.
И пак , и пак .
Докосни ме с пръсти.
Събуди ме.
Ти самата си мълчание,
в което се разтапям.
В това мълчание
се събира грохота
на цялата Вселена.
И прелитат хиляди
слънца.
А , някъде , в безкрая,
блести дъга,
която свързва мрака
и светлината .
Помълчи със мен.
Само туй ми стига.
© Живко Делчев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
