Помълчи със мен.
Нека чуем тишината.
Долавям мислите ти,
а ти навярно моите.
Топлата ти кожа
ухае на жасмин .
И ме кара да вдишвам
аромата й.
И пак , и пак .
Докосни ме с пръсти.
Събуди ме.
Ти самата си мълчание,
в което се разтапям.
В това мълчание
се събира грохота
на цялата Вселена.
И прелитат хиляди
слънца.
А , някъде , в безкрая,
блести дъга,
която свързва мрака
и светлината .
Помълчи със мен.
Само туй ми стига.
© Живко Делчев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
