Помълчи със мен.
Нека чуем тишината.
Долавям мислите ти,
а ти навярно моите.
Топлата ти кожа
ухае на жасмин .
И ме кара да вдишвам
аромата й.
И пак , и пак .
Докосни ме с пръсти.
Събуди ме.
Ти самата си мълчание,
в което се разтапям.
В това мълчание
се събира грохота
на цялата Вселена.
И прелитат хиляди
слънца.
А , някъде , в безкрая,
блести дъга,
която свързва мрака
и светлината .
Помълчи със мен.
Само туй ми стига.
© Живко Делчев All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
