Dec 12, 2024, 10:16 AM

Мълчание 

  Poetry » Love
5.0 / 6
116 5 4

Помълчи със мен.

Нека чуем тишината.

Долавям мислите ти,

а ти навярно моите.

Топлата ти кожа 

ухае на жасмин .

И ме кара да вдишвам 

аромата й.

И пак , и пак .

Докосни ме с пръсти.

Събуди ме.

Ти самата си мълчание,

в което се разтапям.

В това мълчание 

се събира грохота 

на цялата Вселена.

И прелитат хиляди 

слънца.

А , някъде , в безкрая,

блести дъга,

която свързва мрака 

и светлината .

Помълчи със мен.

Само туй ми стига.

© Живко Делчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
  • I try to help you... I try to love you... But you just push me aside! You are always the outsider of...
  • Even the smell of thousand foreign flowers will not bring back to life ......
  • Още преди живот да дарим, обичаме детето във нас, щом живот ние подарим, инстинктът събужда се в същ...

More works »