20 авг. 2015 г., 23:36

Мълчание 

  Поэзия » Философская
296 0 3

В косите мои са се скрили

облаците сиви, диви!

И оттам ми шепнат тихо...

Как живота отлетя!?

И годините щастливи,

минаха във самота.

Седя сега самотен,

от своята война износен -

уморен в лъжи оплетен.

И на себе си съм бесен

че с илюзията своя...

Излъгах своето сърце

измамих своите години.

Създадох грешни врагове!

Аз сам съм си виновен

зная!!!

Защото бях с добро сърце.

© Ангел Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви момичета за топлите думи!!!До нови.
  • "Създадох грешни врагове!" "защото бях с добро сърце" Поздрав!
  • Така е в живота,Ангел,все страдат добрите хора,но какво да се прави не може да се върне нищо преживяно.Всеки миг си носи моментна хубост или болка!Харесах!
Предложения
: ??:??