Мълчание

aap (Ангел)
872 3597

Aug 20, 2015, 11:36 PM

Poetry » Phylosophy

303 0 3

В косите мои са се скрили

облаците сиви, диви!

И оттам ми шепнат тихо...

Как живота отлетя!?

И годините щастливи,

минаха във самота.

Седя сега самотен,

от своята война износен -

уморен в лъжи оплетен.

И на себе си съм бесен

че с илюзията своя...

Излъгах своето сърце

измамих своите години.

Създадох грешни врагове!

Аз сам съм си виновен

зная!!!

Защото бях с добро сърце.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

aap (Ангел)

2015-09-02T21:36:40+03:00

Благодаря ви момичета за топлите думи!!!До нови.
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2015-08-21T20:00:28+03:00

"Създадох грешни врагове!" "защото бях с добро сърце" Поздрав!
M1234567891 (Миночка Митева)

2015-08-21T09:26:42+03:00

Така е в живота,Ангел,все страдат добрите хора,но какво да се прави не може да се върне нищо преживяно.Всеки миг си носи моментна хубост или болка!Харесах!