В косите мои са се скрили
облаците сиви, диви!
И оттам ми шепнат тихо...
Как живота отлетя!?
И годините щастливи,
минаха във самота.
Седя сега самотен,
от своята война износен -
уморен в лъжи оплетен.
И на себе си съм бесен
че с илюзията своя...
Излъгах своето сърце
измамих своите години.
Създадох грешни врагове!
Аз сам съм си виновен
зная!!!
Защото бях с добро сърце.
© Ангел Всички права запазени