20 ago 2015, 23:36

Мълчание 

  Poesía » Filosófica
326 0 3

В косите мои са се скрили

облаците сиви, диви!

И оттам ми шепнат тихо...

Как живота отлетя!?

И годините щастливи,

минаха във самота.

Седя сега самотен,

от своята война износен -

уморен в лъжи оплетен.

И на себе си съм бесен

че с илюзията своя...

Излъгах своето сърце

измамих своите години.

Създадох грешни врагове!

Аз сам съм си виновен

зная!!!

Защото бях с добро сърце.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви момичета за топлите думи!!!До нови.
  • "Създадох грешни врагове!" "защото бях с добро сърце" Поздрав!
  • Така е в живота,Ангел,все страдат добрите хора,но какво да се прави не може да се върне нищо преживяно.Всеки миг си носи моментна хубост или болка!Харесах!
Propuestas
: ??:??