28 янв. 2020 г., 15:06

Мълчанията чуват светлината 

  Поэзия » Другая
617 8 11

Все повече в очите ми възкръсва
небето на проходилия Господ.
Звездите като котки ме прегръщат
и пада светлината им по ноти.

Въздържам се от сложни изречения
и само "да" и "не" са още важни.
Подробностите в други измерения
ще правят опити да се изкажат.

И всъщност изненадващо олеква
и става на душата ми приятно,
а размисли световно неизвестни,
кому са нужни? Скривам ги обратно.

Мълча си. Само някъде в съня ти/х/,
когато се усмихна многозначно,
усещам прозорливите звезди
как заглушават с ноти суетата.

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??