Мълчанията чуват светлината
Все повече в очите ми възкръсва
небето на проходилия Господ.
Звездите като котки ме прегръщат
и пада светлината им по ноти.
Въздържам се от сложни изречения
и само "да" и "не" са още важни.
Подробностите в други измерения
ще правят опити да се изкажат.
И всъщност изненадващо олеква
и става на душата ми приятно,
а размисли световно неизвестни,
кому са нужни? Скривам ги обратно.
Мълча си. Само някъде в съня ти/х/,
когато се усмихна многозначно,
усещам прозорливите звезди
как заглушават с ноти суетата.
