Болка... и още... и още,
тя няма да спре...
Рухвам, забил в прахта кървави нозе.
Защо душата ми не може умре?!!!

Сред толкова отминали години...
деня е мъртъв в мен...
Сърцето ми е труп онемял...
цялата болка в света видял...

Вик от тишина... хоризонта къса...
в очите черни... потънали в реки...
Давя се днес... брега е далеч...
душата тежи... към дъното дърпа...

Последна светлина мисълта гали...
Сърцето крещи, ах, как я мрази...
Не ми трябва вече светлина...
мъртва за мен от днес е тя ...
щом няма да позная Любовта!!!