Mar 9, 2007, 7:06 PM

Мъртва светлина

  Poetry
699 0 1
Болка... и още... и още,
тя няма да спре...
Рухвам, забил в прахта кървави нозе.
Защо душата ми не може умре?!!!

Сред толкова отминали години...
деня е мъртъв в мен...
Сърцето ми е труп онемял...
цялата болка в света видял...

Вик от тишина... хоризонта къса...
в очите черни... потънали в реки...
Давя се днес... брега е далеч...
душата тежи... към дъното дърпа...

Последна светлина мисълта гали...
Сърцето крещи, ах, как я мрази...
Не ми трябва вече светлина...
мъртва за мен от днес е тя ...
щом няма да позная Любовта!!!




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Йовчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стихът е чудесен,с много силни думи,идващи от наистина изстрадало сърце Дано повече никога не ти се наложи да ги изричаш,нито пък пишеш!!!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...