Мъртва светлина
Болка... и още... и още,
тя няма да спре...
Рухвам, забил в прахта кървави нозе.
Защо душата ми не може умре?!!!
Сред толкова отминали години...
деня е мъртъв в мен...
Сърцето ми е труп онемял...
цялата болка в света видял...
Вик от тишина... хоризонта къса...
в очите черни... потънали в реки...
Давя се днес... брега е далеч...
душата тежи... към дъното дърпа...
Последна светлина мисълта гали...
Сърцето крещи, ах, как я мрази...
Не ми трябва вече светлина...
мъртва за мен от днес е тя ...
щом няма да позная Любовта!!!
тя няма да спре...
Рухвам, забил в прахта кървави нозе.
Защо душата ми не може умре?!!!
Сред толкова отминали години...
деня е мъртъв в мен...
Сърцето ми е труп онемял...
цялата болка в света видял...
Вик от тишина... хоризонта къса...
в очите черни... потънали в реки...
Давя се днес... брега е далеч...
душата тежи... към дъното дърпа...
Последна светлина мисълта гали...
Сърцето крещи, ах, как я мрази...
Не ми трябва вече светлина...
мъртва за мен от днес е тя ...
щом няма да позная Любовта!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Йовчев Всички права запазени
Дано повече никога не ти се наложи да ги изричаш,нито пък пишеш!!!