16 апр. 2007 г., 22:50

Мъст

563 0 1

              Мъст

Искам да викам и крещя,
безсилен срещу глупостта,
обзела разни големи,
нарочили мене.

Но нали съм си културен
няма да крещя,
за работата трудна
ще говоря тихо
някои неща.

Безгрешни хора няма,
няма и незаменими,
но защо позора
ми лепнаха без причина?

Опитах се да разбера
даже и попитах,
но сякаш на стена
невидимо написах.

Не искам да викам,
не искам да крещя,
искам, когато времето каже
с чисто сърце да отмъстя.

16.04.2007  18:29

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...