16 апр. 2007 г., 22:50

Мъст

566 0 1

              Мъст

Искам да викам и крещя,
безсилен срещу глупостта,
обзела разни големи,
нарочили мене.

Но нали съм си културен
няма да крещя,
за работата трудна
ще говоря тихо
някои неща.

Безгрешни хора няма,
няма и незаменими,
но защо позора
ми лепнаха без причина?

Опитах се да разбера
даже и попитах,
но сякаш на стена
невидимо написах.

Не искам да викам,
не искам да крещя,
искам, когато времето каже
с чисто сърце да отмъстя.

16.04.2007  18:29

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...