Мъст
Искам да викам и крещя,
безсилен срещу глупостта,
обзела разни големи,
нарочили мене.
Но нали съм си културен
няма да крещя,
за работата трудна
ще говоря тихо
някои неща.
Безгрешни хора няма,
няма и незаменими,
но защо позора
ми лепнаха без причина?
Опитах се да разбера
даже и попитах,
но сякаш на стена
невидимо написах.
Не искам да викам,
не искам да крещя,
искам, когато времето каже
с чисто сърце да отмъстя.
16.04.2007 18:29
© Иван Иванов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
