16.04.2007 г., 22:50

Мъст

561 0 1

              Мъст

Искам да викам и крещя,
безсилен срещу глупостта,
обзела разни големи,
нарочили мене.

Но нали съм си културен
няма да крещя,
за работата трудна
ще говоря тихо
някои неща.

Безгрешни хора няма,
няма и незаменими,
но защо позора
ми лепнаха без причина?

Опитах се да разбера
даже и попитах,
но сякаш на стена
невидимо написах.

Не искам да викам,
не искам да крещя,
искам, когато времето каже
с чисто сърце да отмъстя.

16.04.2007  18:29

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...