11 нояб. 2015 г., 16:32

На Антон Ян Новак

586 0 1

На Антон Ян Новак

 

Там, дето Ленин от бронз е стоял със години,

малък портрет върху камък, без пиедестал,

скромно напомня, че морската наша градина

Антон Ян Новак за Варна е предначертал.

 

Хем съм дълбоко признателен, хем се срамувам —

в шейсет и осма бе чехът желал свобода,

Ганю Балкански след Брежнев пръв, без да умува,

тръгна с тояга към Прага да варди реда.

 

Помнил ли бе, че следи от деди героични

Шкорпил намериха, Безеншек че му дари

на стенографските сигли речта лаконична,

че ръченицата Мърквичка в багри разкри?

 

Нека утихне срамът! Сред треви и дървета

пълня гърдите с прохлада, а с ясност — ума.

Малко зелено море на брега на морето

част от града е, от хората и от дома.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...