11 нояб. 2015 г., 16:32

На Антон Ян Новак

597 0 1

На Антон Ян Новак

 

Там, дето Ленин от бронз е стоял със години,

малък портрет върху камък, без пиедестал,

скромно напомня, че морската наша градина

Антон Ян Новак за Варна е предначертал.

 

Хем съм дълбоко признателен, хем се срамувам —

в шейсет и осма бе чехът желал свобода,

Ганю Балкански след Брежнев пръв, без да умува,

тръгна с тояга към Прага да варди реда.

 

Помнил ли бе, че следи от деди героични

Шкорпил намериха, Безеншек че му дари

на стенографските сигли речта лаконична,

че ръченицата Мърквичка в багри разкри?

 

Нека утихне срамът! Сред треви и дървета

пълня гърдите с прохлада, а с ясност — ума.

Малко зелено море на брега на морето

част от града е, от хората и от дома.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...