На Антон Ян Новак

На Антон Ян Новак

Там, дето Ленин от бронз е стоял със години,

малък портрет върху камък, без пиедестал,

скромно напомня, че морската наша градина

Антон Ян Новак за Варна е предначертал.

Хем съм дълбоко признателен, хем се срамувам —

в шейсет и осма бе чехът желал свобода,

Ганю Балкански след Брежнев пръв, без да умува,

тръгна с тояга към Прага да варди реда.

Помнил ли бе, че следи от деди героични

Шкорпил намериха, Безеншек че му дари

на стенографските сигли речта лаконична,

че ръченицата Мърквичка в багри разкри?

Нека утихне срамът! Сред треви и дървета

пълня гърдите с прохлада, а с ясност — ума.

Малко зелено море на брега на морето

част от града е, от хората и от дома.