На Антон Ян Новак
Там, дето Ленин от бронз е стоял със години,
малък портрет върху камък, без пиедестал,
скромно напомня, че морската наша градина
Антон Ян Новак за Варна е предначертал.
Хем съм дълбоко признателен, хем се срамувам —
в шейсет и осма бе чехът желал свобода,
Ганю Балкански след Брежнев пръв, без да умува,
тръгна с тояга към Прага да варди реда.
Помнил ли бе, че следи от деди героични
Шкорпил намериха, Безеншек че му дари
на стенографските сигли речта лаконична,
че ръченицата Мърквичка в багри разкри?
Нека утихне срамът! Сред треви и дървета
пълня гърдите с прохлада, а с ясност — ума.
Малко зелено море на брега на морето
част от града е, от хората и от дома.
© Владимир Костов All rights reserved.