20.09.2022 г., 16:51 ч.
На баща ми
Много бавно. Камък по камък
една пътека градиш.
В права линия.
Тежко крачиш. И някак гръмко мълчиш.
Много бавно.
Кристална болка
по косата ти навя сребро.
Защо не спреш, макар за малко
до детското ми колело.
До очите ми поспри. До мене.
И тихичко си поплачи.
Остарял си.
Много бавно,
но и камъкът се руши.
© Мариела Георгиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Таня, благодаря от сърце!
-
Много хубав стих!
-
Виолета, прегръдки!
-
Познато до болка.
-
Колко много горчивина... Прегръщам те, скъпа!
-
Благодаря ти, Мария! Жалкото е, че баща ми дори не обърна внимание на този стих, когато му го подарих за рождения ден....затова може би споменът за него не носи мила тъга, а по скоро празнота.... този стих е за бащата, който нямах....
-
Много се радвам, че прочетох! Усетих въздишките в думите ти, Мари, напомниха ми за чувствата към моя баща и ми стана мило до сълзи...
Прибирам стихотворението ти в колекцията си с любими. -
Миночка, Роси, благодаря ви за хубавите думи.
-
Остарял си.
Много бавно,
но и камъкът се руши.
Като тъжен стон и въздишка звучи! Хареса ми! -
Такъв е живота, молко по малко, от нас си отиват много неща! Остават само спомени! Хареса ми!
-
Toti, Злате, благодаря ви много за оценката.
-
Годините са безмилостни, косите сребреят... Харесва ми!
-
Неумолимо е времето!
Поздрави!
Успех! -
Тони, благодаря!
-
Остаряваме бавно
неусетно почти...
Харесва ми!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
