19 февр. 2008 г., 23:46

На деветнайсти втори ежегодно...

722 0 24
 

                                                                                    Народе???        

                                                                   ( из тефтерчето на Апостола)

Народе...

Аз бесилото прегърнах,

защото исках ти да си свободен.

Надявах се и вярвах, и се борих,

за  да останат и след мен сред хората

най-чистите ми помисли...

Народе...

На деветнайсти само ли ме помниш?

А през останалото време - как е?

Не чуваш и не виждаш, и мърмориш,

в черупката на егото заврян...

Народе...

Не се нуждая от поклонна показност

и не желая ранга на светия,

щом  е било напразно стореното

и помни го единствено хартията...

Народе...

Предателят нахрани с мен бесилото.

Създаде поколения доносници,

страхливци и крадци, кариеристи.

Все хора със влияние и лоби,

които ме почитат със венци

на деветнайсти втори ежегодно...

Народе???

 

19.02.2008г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...