Довереница (Дочка Василева) Довереница (Дочка Василева)
99 499
Feb 19, 2008, 11:46 PM

На деветнайсти втори ежегодно...

  Poetry
723 0 24
 

                                                                                    Народе???        

                                                                   ( из тефтерчето на Апостола)

Народе...

Аз бесилото прегърнах,

защото исках ти да си свободен.

Надявах се и вярвах, и се борих,

за  да останат и след мен сред хората

най-чистите ми помисли...

Народе...

На деветнайсти само ли ме помниш?

А през останалото време - как е?

Не чуваш и не виждаш, и мърмориш,

в черупката на егото заврян...

Народе...

Не се нуждая от поклонна показност

и не желая ранга на светия,

щом  е било напразно стореното

и помни го единствено хартията...

Народе...

Предателят нахрани с мен бесилото.

Създаде поколения доносници,

страхливци и крадци, кариеристи.

Все хора със влияние и лоби,

които ме почитат със венци

на деветнайсти втори ежегодно...

Народе???

 

19.02.2008г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0