На деветнайсти втори ежегодно...
Народе???
( из тефтерчето на Апостола)
Народе...
Аз бесилото прегърнах,
защото исках ти да си свободен.
Надявах се и вярвах, и се борих,
за да останат и след мен сред хората
най-чистите ми помисли...
Народе...
На деветнайсти само ли ме помниш?
А през останалото време - как е?
Не чуваш и не виждаш, и мърмориш,
в черупката на егото заврян...
Народе...
Не се нуждая от поклонна показност
и не желая ранга на светия,
щом е било напразно стореното
и помни го единствено хартията...
Народе...
Предателят нахрани с мен бесилото.
Създаде поколения доносници,
страхливци и крадци, кариеристи.
Все хора със влияние и лоби,
които ме почитат със венци
на деветнайсти втори ежегодно...
Народе???
19.02.2008г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
