Меричка (Мери Попинз)
718 2544
24 июн. 2013 г., 17:34

На дъщерите 

  Поэзия » Гражданская
891 0 3


Нима не можеш да си с мене,
тревогата да снемеш, да откъснеш.
Мълчи изтичащото време
и вместо вкочанените ми пръсти
целуваш моите очи смутено...
Защо не можем да сме вечни,
нима не заслужаваме венци
за тези мисли бързотечни,
за истинските ни души?
Стените да надскочим и... нагоре,
да гледаме орела где лети.
По пътя ни, за спомени отворен,
след него да се възвисим.

Но... просто прах 
в часовника на вековете - 
не ще се вместим в този свят.
Едва ли само синовете 

по пътя на бащите си вървят.


25.04.2010

© Мери Попинз Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво! Браво! БИС!И толкова отдавна писано, а чак сега имаме удоволствието!
  • Страхотно. Браво !!!
  • Мери,благодаря за прекрасното стихотворение-изпълни душата ми!Ако трябва да цитирам кое най-много ме грабна би трябвало да препиша цялото стихотворение.Пожелавам ви успехи.
Предложения
: ??:??