На дъщерите

Jun 24, 2013, 5:34 PM

Poetry » Civilian

1028 0 3

Нима не можеш да си с мене,
тревогата да снемеш, да откъснеш.
Мълчи изтичащото време
и вместо вкочанените ми пръсти
целуваш моите очи смутено...
Защо не можем да сме вечни,
нима не заслужаваме венци
за тези мисли бързотечни,
за истинските ни души?
Стените да надскочим и... нагоре,
да гледаме орела где лети.
По пътя ни, за спомени отворен,
след него да се възвисим.

Но... просто прах
в часовника на вековете -
не ще се вместим в този свят.
Едва ли само синовете

по пътя на бащите си вървят.

25.04.2010

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Bezzhichen (Безжичен)

2013-06-26T23:44:07+03:00

Браво! Браво! БИС!И толкова отдавна писано, а чак сега имаме удоволствието!
emo2 (Емил Стоянов)

2013-06-25T16:48:17+03:00

Страхотно. Браво !!!
diqna-liana (Дияна)

2013-06-24T22:29:00+03:00

Мери,благодаря за прекрасното стихотворение-изпълни душата ми!Ако трябва да цитирам кое най-много ме грабна би трябвало да препиша цялото стихотворение.Пожелавам ви успехи.