12 июн. 2013 г., 21:08

На дъщеря ми

12.8K 5 22

Родих те с обич, кърмих те със нежност,

сега растеш - прекрасно цвете,

към бъдещето гледаш със надежда,

но и тогава пак ще бъдем двете

 

неразривно свързани с любов, каквато

може само майка и дете да свързва!

И път далечен да поемеш, и повратен,

нишка кървава навеки ще ни връзва!

 

Ще дойде ден, на място чуждо,

огнище свое със любов ще създадеш,

но винаги, когато имаш нужда,

на моите протегнати ръце ще се опреш!

 

Благословена нека да е твоята съдба,

да бъдеш силна от сърце ти пожелавам,

любвеобилна, нежна, слънчева, добра...

А в битките, по майчински,

                               до теб ще се сражавам!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Донова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно и много чувствено..., умили ме...!!!
  • Много силно стихотворение!
    Браво, Таня!
  • Ако любовта на майката, нейната жертвоготовност, освен чрез дела намират и друг израз, то тези стихове са прекрасното доказателство за това. Силно и завладяващо! Взех, че понастръхнах при последния стих, колкото и да не е "мъжко" това качество.
  • Тази дъщеря има страхотна майка, Таня. Не са толкова много родителите, които ще благословят съдбата на децата си, независимо от решението им, дори когато то е в разрез с родителските възгледи. Поздравления.
  • Много хубаво стихотворение, с хубав ритъм! Браво, Танче!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...