12 июн. 2013 г., 21:08

На дъщеря ми

12.8K 5 22

Родих те с обич, кърмих те със нежност,

сега растеш - прекрасно цвете,

към бъдещето гледаш със надежда,

но и тогава пак ще бъдем двете

 

неразривно свързани с любов, каквато

може само майка и дете да свързва!

И път далечен да поемеш, и повратен,

нишка кървава навеки ще ни връзва!

 

Ще дойде ден, на място чуждо,

огнище свое със любов ще създадеш,

но винаги, когато имаш нужда,

на моите протегнати ръце ще се опреш!

 

Благословена нека да е твоята съдба,

да бъдеш силна от сърце ти пожелавам,

любвеобилна, нежна, слънчева, добра...

А в битките, по майчински,

                               до теб ще се сражавам!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Донова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно и много чувствено..., умили ме...!!!
  • Много силно стихотворение!
    Браво, Таня!
  • Ако любовта на майката, нейната жертвоготовност, освен чрез дела намират и друг израз, то тези стихове са прекрасното доказателство за това. Силно и завладяващо! Взех, че понастръхнах при последния стих, колкото и да не е "мъжко" това качество.
  • Тази дъщеря има страхотна майка, Таня. Не са толкова много родителите, които ще благословят съдбата на децата си, независимо от решението им, дори когато то е в разрез с родителските възгледи. Поздравления.
  • Много хубаво стихотворение, с хубав ритъм! Браво, Танче!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...