На дъщеря ми
Родих те с обич, кърмих те със нежност,
сега растеш - прекрасно цвете,
към бъдещето гледаш със надежда,
но и тогава пак ще бъдем двете
неразривно свързани с любов, каквато
може само майка и дете да свързва!
И път далечен да поемеш, и повратен,
нишка кървава навеки ще ни връзва!
Ще дойде ден, на място чуждо,
огнище свое със любов ще създадеш,
но винаги, когато имаш нужда,
на моите протегнати ръце ще се опреш!
Благословена нека да е твоята съдба,
да бъдеш силна от сърце ти пожелавам,
любвеобилна, нежна, слънчева, добра...
А в битките, по майчински,
до теб ще се сражавам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
