Jun 12, 2013, 9:08 PM

На дъщеря ми

  Poetry » Other
12.8K 5 22

Родих те с обич, кърмих те със нежност,

сега растеш - прекрасно цвете,

към бъдещето гледаш със надежда,

но и тогава пак ще бъдем двете

 

неразривно свързани с любов, каквато

може само майка и дете да свързва!

И път далечен да поемеш, и повратен,

нишка кървава навеки ще ни връзва!

 

Ще дойде ден, на място чуждо,

огнище свое със любов ще създадеш,

но винаги, когато имаш нужда,

на моите протегнати ръце ще се опреш!

 

Благословена нека да е твоята съдба,

да бъдеш силна от сърце ти пожелавам,

любвеобилна, нежна, слънчева, добра...

А в битките, по майчински,

                               до теб ще се сражавам!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Донова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно и много чувствено..., умили ме...!!!
  • Много силно стихотворение!
    Браво, Таня!
  • Ако любовта на майката, нейната жертвоготовност, освен чрез дела намират и друг израз, то тези стихове са прекрасното доказателство за това. Силно и завладяващо! Взех, че понастръхнах при последния стих, колкото и да не е "мъжко" това качество.
  • Тази дъщеря има страхотна майка, Таня. Не са толкова много родителите, които ще благословят съдбата на децата си, независимо от решението им, дори когато то е в разрез с родителските възгледи. Поздравления.
  • Много хубаво стихотворение, с хубав ритъм! Браво, Танче!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...